Бурният възход на „дот-ком“ бизнеса преди години доведе до ново ниво на използване на технологиите. Скоростта на комуникациите се повиши рязко, нови технологии и услуги бързо преминаха от категорията на „екзотични“ към „масови“. Софтуерни системи, доскоро достъпни само за огромните компании, сега са ежедневие в много малки и средни фирми. Стратегиите за достъп до пазара, както и инструментите, свързани с тях са общо-достъпни. Пазарът на труда се насити с добре обучени специалисти по комуникации, софтуерни технологии и маркетинг. След отливането на дот-ком вълната фирмите се казаха в необичайната ситуация да нямат ясна представа как да се борят за конкурентно предимство. С по-добри технологии? - конкурентите имат същите. С по-добри качество, цени, маркетинг, обслужване? - на конкурентите са същите ...

През 2001г. Агенция „Gatner“ излиза с неочаквания за много хора извод, че единственото място, където фирмите все още могат да се борят за конкурентно предимство е използването на времето. От него зависи  ефективността на цялата организация. Загубата на време може да е резултат както на личните качества на служителите, така и (по-често) на неефективна организация на процесите и (най-често!) на лошата информационна структура.

В тази ситуация Gartner формулира концепцията за „Организация в реално време“ (Real-Time Enterprise, RTE):

"RTE е „организация, която повишава конкурентноспособността си чрез използване на актуална информация в реално време с цел систематично елиминиране на закъсненията в управлението и оперирането на критичните бизнес процеси“.

RTE е концепция за информационна среда, която е:

  • фокусирана върху процесите;
  • фокусирана върху хората;
  • достигаща до всеки участник в бизнес процесите;
  • мащабирана отвъд границите на организацията и комуникираща с информационните системи (ИС) на партньори, доставчици, клиенти и контрагенти;
  • доставяща на всеки участник в процеса преработена и фокусирана информация подпомагаща вземането на решения.

RTE осъществява интеграция между хора, процеси и информация чрез:

  • намаляване на времето между появата на дадено бизнес събитие, неговата регистрация в ИС, уведомяването на необходимите хора и тяхната реакция;
  • осигуряване на „единен поглед върху действителността“: всички данни, взети от всяка подсистема във всеки момент са еднакви за всички потребители;
  • средства за рязко съкращаване на времето за вземане на решения на стратегическо, тактическо и оперативно ниво;
  • баланс между автоматизация и възможности за решения: там, където реакцията на събитията е определена се предвиждат автоматични действия, където трябва да се вземе решение, се предоставят на потребителя фокусирана информация, предложения и опции, които да подпомогнат решението.

Важно е да се разбере, че RTE е бизнес философия, а не нова технология.

Как да превърнем една организация в RTE?

{mosimage}PeopleSoft са кратки: „Прехвърлете бизнеса в Интернет, свържете хората директно с процесите и им осигурете информация в реално време."

Пътят към изграждането на RTE премината през много стъпки, които условно можем да разделим на аналитични, архитектурни и технологични.

Аналитични усилия
  • Определете ключовите бизнес индикатори (key business indicators, KBI).
  • Идентифицирайте всички ключови бизнес събития (key business events, KBE), които изискват непременна реакция. Определете процедурите, свързани с реакцията на събитията. Гарантирайте, че нито едно важно събитие няма да остане скрито за хората, свързани с него.
  • Идентифицирайте всички групи потребители на системата и анализирайте техните нужди от информация. Определете как всяка група и необходимата и информация са свързани с KBI и KBE.
  • Осигурете информацията, необходима за вземане на решения.
Архитектурни решения
  • Интеграция на всички вътрешни ИС. Информацията трябва да бъде налична и актуална в момента на поискването или с много малко закъснение.
  • Интеграция с ИС на външните контрагенти. Възможност за обмяна на информация с ИС на контрагентите по същия начин както ако те са част от нашата инфраструктура, а ние – от тяхната.
  • Управлението в реално време на основните бизнес процеси. Класическата трислойна архитектура (презентационен слой, бизнес логика и данни) вече не е достатъчна, нужен е четвърти слой – бизнес процеси.
  • Дизайнът на системата трябва да се основава на утвърдени стандарти за дефиниране на данни и комуникации.
  • Препоръчва се услугите към крайните потребители да се проектират на основата на „публикуване-абонамент“ (publish-subscribe) архитектура. Всяка подсистема "публикува“ списък с услугите, които предлага, а всеки потребител в зависимост от ролята и правата си може да се „абонира“ за накои от достъпните му услуги.
  • Архитектурата на системата трябва да гарантира мобилност на потребителите.
Технологична платформа
  • Основната среда за комуникация е Интернет
  • Информационните уеб портали и мобилните клиенти са основен източник на информация за потребителите и точка за достъп до системата

Удивително е колко много от технологичните решения вече са налични на пазара. Интегрирани ERP системи се използват отдавна включително и у нас. Имаме добри български системи.

Втората основна компонента – Системи за управление на бизнес процеси, преживява истински бум. Тук също имаме добри български разработки. Основният проблем, които трябва да се преодолее е да се накарат тези системи да „си говорят“ една с друга – да се разработят стандартни уеб услуги, използващи стандартни езици за обмен на данни и да позволяват уеб-базиран достъп на потребителите.

През 2001г. Агенция „Gatner“ излиза с неочаквания за много хора извод, че единственото място, където фирмите все още могат да се борят за конкурентно предимство е използването на времето. От него зависи  ефективността на цялата организация. Загубата на време може да е резултат както на личните качества на служителите, така и (по-често) на неефективна организация на процесите и (най-често!) на лошата информационна структура.

В тази ситуация Gartner формулира концепцията за „Организация в реално време“ (Real-Time Enterprise, RTE):

"RTE е „организация, която повишава конкурентноспособността си чрез използване на актуална информация в реално време с цел систематично елиминиране на закъсненията в управлението и оперирането на критичните бизнес процеси“.

RTE е концепция за информационна среда, която е:

  • фокусирана върху процесите;
  • фокусирана върху хората;
  • достигаща до всеки участник в бизнес процесите;
  • мащабирана отвъд границите на организацията и комуникираща с информационните системи (ИС) на партньори, доставчици, клиенти и контрагенти;
  • доставяща на всеки участник в процеса преработена и фокусирана информация подпомагаща вземането на решения.

RTE осъществява интеграция между хора, процеси и информация чрез:

  • намаляване на времето между появата на дадено бизнес събитие, неговата регистрация в ИС, уведомяването на необходимите хора и тяхната реакция;
  • осигуряване на „единен поглед върху действителността“: всички данни, взети от всяка подсистема във всеки момент са еднакви за всички потребители;
  • средства за рязко съкращаване на времето за вземане на решения на стратегическо, тактическо и оперативно ниво;
  • баланс между автоматизация и възможности за решения: там, където реакцията на събитията е определена се предвиждат автоматични действия, където трябва да се вземе решение, се предоставят на потребителя фокусирана информация, предложения и опции, които да подпомогнат решението.

Важно е да се разбере, че RTE е бизнес философия, а не нова технология.

Как да превърнем една организация в RTE?

PeopleSoft са кратки: „Прехвърлете бизнеса в Интернет, свържете хората директно с процесите и им осигурете информация в реално време."

Пътят към изграждането на RTE премината през много стъпки, които условно можем да разделим на аналитични, архитектурни и технологични.

Аналитични усилия
  • Определете ключовите бизнес индикатори (key business indicators, KBI).
  • Идентифицирайте всички ключови бизнес събития (key business events, KBE), които изискват непременна реакция. Определете процедурите, свързани с реакцията на събитията. Гарантирайте, че нито едно важно събитие няма да остане скрито за хората, свързани с него.
  • Идентифицирайте всички групи потребители на системата и анализирайте техните нужди от информация. Определете как всяка група и необходимата и информация са свързани с KBI и KBE.
  • Осигурете информацията, необходима за вземане на решения.
Архитектурни решения
  • Интеграция на всички вътрешни ИС. Информацията трябва да бъде налична и актуална в момента на поискването или с много малко закъснение.
  • Интеграция с ИС на външните контрагенти. Възможност за обмяна на информация с ИС на контрагентите по същия начин както ако те са част от нашата инфраструктура, а ние – от тяхната.
  • Управлението в реално време на основните бизнес процеси. Класическата трислойна архитектура (презентационен слой, бизнес логика и данни) вече не е достатъчна, нужен е четвърти слой – бизнес процеси.
  • Дизайнът на системата трябва да се основава на утвърдени стандарти за дефиниране на данни и комуникации.
  • Препоръчва се услугите към крайните потребители да се проектират на основата на „публикуване-абонамент“ (publish-subscribe) архитектура. Всяка подсистема "публикува“ списък с услугите, които предлага, а всеки потребител в зависимост от ролята и правата си може да се „абонира“ за накои от достъпните му услуги.
  • Архитектурата на системата трябва да гарантира мобилност на потребителите.
Технологична платформа
  • Основната среда за комуникация е Интернет
  • Информационните уеб портали и мобилните клиенти са основен източник на информация за потребителите и точка за достъп до системата

Удивително е колко много от технологичните решения вече са налични на пазара. Интегрирани ERP системи се използват отдавна включително и у нас. Имаме добри български системи.

Втората основна компонента – Системи за управление на бизнес процеси, преживява истински бум. Тук също имаме добри български разработки. Основният проблем, които трябва да се преодолее е да се накарат тези системи да „си говорят“ една с друга – да се разработят стандартни уеб услуги, използващи стандартни езици за обмен на данни и да позволяват уеб-базиран достъп на потребителите.

Йордан Николов